Въпреки че на древните олимпийски игри не е имало състезания за жени, в официалните списъци на олимпийските победители много жени са посочени като собственици на конюшните на няколко триумфални колесници. Момичетата и младите жени се състезавали и тренирали на местно ниво в Спарта. Освен в Спарта обаче състезанията за млади гръцки жени са били рядкост и най-вероятно са се ограничавали до местно състезание с крака веднъж годишно. В Олимпия обаче на всеки четири години се организирало състезание за млади дами в чест на богиня Хера, което било разделено на три възрастови групи. Състезанието на Херман, от друга страна, не е било част от Олимпийските игри (които са се провеждали по друго време на годината) и най-вероятно не е започнало преди Римската империя. Тогава жените се състезавали на няколко по-значими спортни места за кратко време.
Според Паусаниас, пътешественик от II в. от н.е., на жените е било забранено да влизат в Олимпия по време на игрите. Той обаче споменава, че този статут и наказание никога не са били използвани. Според неговия по-късен разказ на неомъжените жени е било позволено да гледат Олимпийските игри. Много учени приемат, че по-късен преписвач просто е преписал неправилно този раздел от текста на Паусаний. Независимо от това, популярните писания по темата затвърждават мита, че на всички омъжени жени е било забранено да участват в игрите, въпреки липсата на доказателства за жени като зрители.
Залезът на Олимпийските игри
Около средата на II в. пр.н.е. Гърция предава свободата си на Рим и през следващия век подкрепата за олимпийските и други игри рязко намалява. Римляните презирали атлетиката, тъй като смятали, че да се съблечеш гол и да се състезаваш публично е отвратително. От друга страна, римляните признават политическата стойност на гръцките фестивали и император Август организира игри за гръцките атлети на импровизиран дървен стадион близо до римския Циркус Максимус и създава нови важни атлетически фестивали в Италия и Гърция. Император Нерон е голям поддръжник на гръцките фестивали. Въпреки това той опозорил себе си и Олимпийските игри, като участвал в състезание с колесници, паднал и въпреки това се обявил за победител.
Гръцката атлетика не е била практикувана и не е участвала в нея от римляните. Гладиаторските битки и отборните състезания с колесници в Рим нямат нищо общо с Олимпийските игри или гръцката атлетика. Фундаменталният контраст между гръцкия и римския начин на мислене може да се види в езика, на който културите характеризират своите фестивали: гърците ги наричат състезания (Agnes), а римляните – игри (Ludi). Гърците са организирали своите празници за състезателите, докато римляните са ги организирали за широката публика. Едните са били предимно състезания, а другите – предимно шоу. Заради езическите връзки на фестивала римският император Теодосий I или неговият син отменили Олимпийските игри през 400 г.