Олимпийски игри

Олимпийското движение в съвременната епоха

Олимпийско възкресение

Съвременните олимпийски игри са създадени в резултат на мислите и усилията на много хора. Пиер, барон дьо Кубертен, е най-известният архитект на съвременните игри, роден на Нова година през 1863 г. в Париж. Семейната традиция на Кубертен предполага военна или политическа кариера, но на 24-годишна възраст той решава, че призванието му е образованието, по-специално физическото възпитание. През 1890 г. той пристига в Англия, за да посети д-р Уилям Пени Брукс, който предизвиква интереса на французина с някои образователни публикации. В продължение на десетилетия Брукс се опитва да възроди старите олимпийски игри, основани на поредица от съвременни гръцки олимпиади, започнали в Атина през 1859 г. Евангелис Запас, който придобива идеята от Панайотис Суцос, гръцки поет, който пръв настоява за модерно възраждане и започва да популяризира идеята през 1833 г., поставя началото на гръцките олимпийски игри. Първата британска олимпиада на Брукс, проведена в Лондон през 1866 г., е успешна и привлича много зрители и талантливи спортисти. Следващите му опити обаче са посрещнати с по-малък успех, както и с обществена незаинтересованост и враждебност от страна на конкурентните спортни организации. Вместо да се откаже, Брукс започва да се застъпва за организирането на международни олимпийски игри в Атина през 80-те години на XIX век.

Когато Кубертен се обръща към Брукс по въпроса за физическото възпитание, Брукс разговаря с него за олимпийските възраждания и му показва документи от гръцки и британски олимпиади. Той показва на Кубертен и медийни материали за собствения си план за международни олимпийски игри. Самият Кубертен застъпва идеята за възстановяване на олимпийските игри на 25 ноември 1892 г. на конференция на Съюза на атлетическите спортове в Париж, без да споменава Брукс или тези по-ранни съвременни олимпиади, и изразява амбицията си за нова ера в международния спорт, когато казва

След това той насърчи аудиторията си да се присъедини към него във възстановяването на олимпийските игри, което определи като “великолепна и благотворна задача”. Въпреки че речта не предизвиква голям интерес, Кубертен повтаря предложението си за възраждане на олимпийските игри на конференция за световния спорт в Париж през юни 1894 г., на която присъстват 79 делегати, представляващи 49 организации от девет държави. Според сътрудниците на Кубертен – Димтриос Викелас от Гърция, който ще стане първият президент на Международния олимпийски комитет, и професор Уилям М. Слоун от Колежа на Ню Джърси (по-късно Принстънски университет), никой не се интересува от възраждането на игрите. Независимо от това, ако цитираме Кубертен още веднъж, “в края на конгреса единодушното гласуване в полза на възраждането беше направено главно, за да ме удовлетвори”.

МОК

Международният олимпийски комитет е натоварен с надзора и развитието на съвременните олимпийски игри на конгреса в Париж през 1894 г. По време на Първата световна война седалището на Кубертен е преместено в Лозана, Швейцария, и оттогава остава там. МОК отговаря за редовното провеждане на олимпийските игри, за това те да се провеждат в духа, който е подтикнал тяхното възраждане, и за подпомагането на развитието на спорта в световен мащаб. През 1894 г. комитетът се състои от 14 членове, сред които е и Кубертен.

Членовете на МОК са признати от комитета за посланици на съответните национални спортни организации. Те не са делегати на комитета по какъвто и да е начин. Те не могат да приемат никакви инструкции от правителството на своята страна или от която и да е група или лице, които биха могли да застрашат тяхната независимост по какъвто и да е начин.

МОК е постоянна организация, чиито членове се избират от нейните членове. През 1999 г. максималният брой на членовете е определен на 115 души, като 70 души са 15 настоящи олимпийски спортисти, 15 президенти на национални олимпийски комитети и 15 президенти на международни спортни федерации. Членовете се избират за осемгодишен мандат, който може да бъде подновен. Те обаче трябва да се пенсионират при навършване на 70-годишна възраст. Бъдещите председатели също ще бъдат ограничени в рамките на мандата.

Newsletter
Become a Trendsetter

Sign up for Davenport’s Daily Digest and get the best of Davenport, tailored for you.

[mc4wp_form id="729"]