В Параолимпийските игри в Рио 2016 ще участват 4350 състезатели, които ще се борят за 528 медала в 22 спорта и ще представляват 160 държави. Параолимпийските игри представляват увеличение с 11 пъти спрямо 400-те спортисти, които се състезаваха на Олимпийските игри в Токио през 1964 г. От 1964 г. насам броят на държавите, представени на игрите, се е увеличил 2,5 пъти – от 9 на 22. Броят на спортовете се е увеличил 2,5 пъти – от девет на 22.

В резултат на това Игрите се превърнаха от турнир изключително за спортисти, които използват инвалидни колички, в турнир, на който понастоящем са поканени десет различни вида увреждания като част от системата за класификация на спортистите.

Понастоящем летните параолимпийски игри се радват на огромен зрителски интерес, като през 2012 г. в Лондон телевизионната аудитория достигна 3,8 милиарда души. Тя става все по-видима и в социалните медии. Например, “параолимпийски” е споменат в 1,3 милиона туита по време на Лондон 2012 г.

Много хора, които гледат Параолимпийските игри в Рио 2016, може би не осъзнават как това мегасъбитие с множество увреждания и спортове се е превърнало от визията на един човек да използва спорта като средство за рехабилитация в международния спектакъл, който е днес.

Параолимпийските прояви са пряк резултат от усилията на хората, претърпели травми на гръбначния стълб по време на Втората световна война, и по-добрите медицински усилия, които доведоха до значително по-високи нива на оцеляване и по-дълга продължителност на живота.

В резултат на това е била необходима повече рехабилитация. Младите хора, получили гръбначни травми в началото на ХХ век, сега могат да очакват да доживеят до шестдесетте си години. Освен това е било морален и финансов императив да се гарантира, че те могат да участват пълноценно в обществото.

Центърът за гръбначни травми към болницата “Стоук Мандевил” в Ейлсбъри, Англия, е създаден през 1944 г. като един от отговорите на този въпрос. Той е ръководен от д-р Лудвиг Гутман, визионер, който бързо си създава репутация на новатор в областта на медицинската рехабилитация и вдъхновява хората с увреждания на гръбначния мозък.

Игрите се променят с течение на времето.

От 1960 до 1984 г. само две параолимпийски игри се провеждат в същия град, в който се провеждат и олимпийските игри: Рим 1960 г. и Токио 1964 г. По време на тези две игри обаче не е имало официален контакт между организационните комитети или Международния олимпийски комитет и организациите, представляващи параолимпийското движение.

През 1988 г. Сеул, Корея, е домакин и на параолимпийските, и на олимпийските игри. За първи път организационните комитети домакини гарантират, че параолимпийските състезатели се състезават на същите места като олимпийските участници (с изключение на отделни селища). Те също така проведоха церемонии по откриването и закриването, които бяха сходни по стил. Тези игри се смятат от мнозина за началото на сегашните параолимпийски игри.

Международният параолимпийски комитет (МПК) е създаден през 1989 г., като обединява четирите организации, специализирани в областта на уврежданията, които преди това са били представени в Международния координационен комитет “Спорт за хора с увреждания”.